сряда, 30 май 2007 г.

Просто ми се иска...

Не съм сигурен дали Фийби разбираше за какво й говоря.Нали беше още малка и прочие.Но поне ме слушаше.Стига поне да те слушат,пак е добре.
-Татко ще те убие!Ще те убие-повтори тя.
Аз обаче не я слушах.Мислех си за нещо друго-нещо шантаво.
-Знаеш ли какъв ми се ще да стана?Искам да кажа,ако ми дадат да си избера, дявол да го вземе.
-Какъв?Престани да ругаеш.
-Знаеш ли тази песен: "Ако някой някого улови в цъфналата ръж"?Иска ми се...
-То е "Ако някой някого целуне в цъфналата ръж"-прекъсна ме Фийби-Това е стихотворение на Робърт Бърнс.
-Зная, че е стихотворение от Робърт Бърнс.
Права беше.То е "Ако някой някого целуне в цъфналата ръж".Тогава обаче не го знаех.
-Мислех , че е "Ако някой някого улови"-казах аз-Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива.Хиляди деца-а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа-освен мене.А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст.И каква ми е работата?Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта-искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася.Ето, това бих правил цял ден.Просто ми се иска да бъда Спасителят в ръжта...

Из Спасителят в ръжта

Someone else...

Някой друг...който държи на теб
Някой друг...който те обича
Някой друг...за който ти си всичко
някой друг...който те мрази
някой друг...без който не можеш да дишаш
Някой друг...при който да отидеш
Някой друг...който те е наранил
Някой друг...за който си Някой
Някой друг...за който си Никой
Някой друг...който да бъдеш