петък, 4 юли 2008 г.

Какво по дяволите става?

03.07. , 6:30 (сутринта)

Сестра ми:

-Какво става?

-Сигурно е буря, лягай да спиш...

Така започна.Помислих си че не за пръв път има такава буря.Доста силни гърмежи.Един, два....толкова често ли гърми при буря?Чувах майка ми да вика от терасата "Краси, ела да видиш!!" и баща ми "Какво ?"

Гърменето се усили...не спираше като при буря, а прсто непрестанно се усилваше.Прозореца над леглото ми вибрираше.Сестра ми стана и отиде при нашите, аз продължавах да си седя чудейки се какво става.Реших да стана, не знам защо ,но го реших.И точно преди да изляза чух трясъка.Сякаш стаята се взриви.Треперех, но не се върнах, не погледнах.А гърменето продължаваше,небето бе в дим,навсякъде пушек.Сякаш гореше...небето гореше.

Майка ми се разтрепери.Сестра ми каза че имам нещо на окото.Опипах се и ме болеше.Баща ми ни накара да слезем в мазето.Какво по дяволите ставаше?Върнах се в стаята....нямаше го прозореца, но пък имаше стъкла навсякъде.Излязох и заедно със сестра ми и майка ми слязохме в мазето.Не знаех какво правя.Сякаш не бях аз...а някой друг.....

Всъщност това помня от сутринта.След това помня как баща ми ни викаше да тръгваме.Облякохме се по възможно най бързия начин.Навън се бяха събрали хора, нещо ставаше, но никой не знаеше какво.Казваха че поделението гори.Аз даже не знаех че в близост до Чепинци има поделение...заедно с нашите и психясалото ни вече куче се качихме в колата...и тръгнахме.

-Къде отиваме?

-Не знам...някъде по далеч...

Минавайки през центъра видяхме натрошени стъкла, много от магазините нямаха и едно здраво.И хора, много хора.А гърменето продължаваше.По силно или по слабо....

През остатъка от деня се върнахме само веднъж, но коли на Гражданска защита ни казаха да се махаме.Сякаш не бяхме ние....просто стояхме в колата и не знаехме какво става или какво да правим...Отидохме при приятелка на сестра ми и тогава вече разбрахме от новините.

Да...много неща се изписаха за възникването на пожара ,но на кое да вярваш...

За страх...да беше ни страх, просто защото не знаехме какво да правим.И да още ме е страх... а за окото ами още 5 милиметра по нагоре и щях да ослепея(но пък щях да си имам пиратска превръзка:Р).Вярно, не се случва всеки ден, но трябва да призная че реакцията на полицията беше много добра.Още има засилено присъствие както на полицаи така и на репортери(което е малко дразнещо, защото вече няма нищо за казване или за гледане).Едно нещо е сигурно обаче.Фактите сочат че е било умишлено.Просто защото няма как да е инцидент.Под земята няма как да се запали от само себе си, нали?А за тротила...дали въобще е бил там?Да вярно по данни сигурно го е имало, но всеки ден ли проверяват какво има в склада?Трябва да призная , че който и да го е подпалим няма капка мозък.Ако някой го е подпалим разбира се...

Забележка: За който не знае, всъщност поделението се намира по близо до Челопечене от колкото до Чепенци, от Чепинци го дели околовръстното, то затова и беше затворено)

1 коментар:

Селин каза...

Ирис, радвам се, че ти се е разминало само с една рана и че не е отишло по-нагоре. Пиратските превръзки са яки, ама са още по-яки като са със здрави очи под тях. :РР
Реакцията ви е било много правилна, добре, че си се мръднала оттам, че иначе не ми се мисли. Тия военни са луди...
А иначе всичко може да се възпламени, това са блоеприпаси, прекарали там десетилетия и вемжду тях са протичали всякакви химични реакции. Сега може военните да го изкарат по вина на човек, за да оправдаят това, че не са успели да обезопасят собствената си база. Идиоти.