"...-Това, което е важно, не може да се види...
-Разбира се...
-Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, намиращо се на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
-Разбира се...
-Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето...помниш ли ...беше хубава.
-Разбира се...
-Нощем ще гледаш звездите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Но така е по добре. Така моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всечке звезди... Всички ще бъдат твои приятелки...."
"...-Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват звездите са водачи. За други са само малки светлинки...Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг.
-Какво искаш да кажеш?
-Тъй като аз живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
-И когато се утешиш, ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...И приятелите ти много ще се чудят, когато те видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им казваш "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд..."
Из "Малкият принц"
Признавам, никога не съм чела детски книжки, но тази по детски написана философска книжка ме вдъхнови и ме накара да се замисля, да се затъжа и да се разсмея...Странно и учудващо приятно усещане...
Няма коментари:
Публикуване на коментар