Аз не се харесвам.Не харесвам нито едно косъмче в рошавата си коса, нито една бемка.Не харесвам очите си, ушите, пръстите .И все пак не се мразя, не съм онзи емо депресарски тип, защото аз не харесвам обвивката, но ценя истински...другата.
Да, онази, която искам да бъда, онази, която някога съм била и винаги мога да стана.Харесвам Ирис, Аурора и всички свои облици, в които съм се превръщала и които съм.И макар че никога не мога да бъде като тях...аз мога да бъда една от тях.Мога да бъда всичките и никоя едновременно.Аз съм огледало и образец на всички тях.Защото всички сме едно и също.Сякаш имам хиляди самоличности, но за разлика от шизофрениците не съм изгубила себе си, а точно обратното, разкривам се всеки пък когато се огледам в това огледало.
И ето поглеждам света през очите на всяка една от тях и го разкривам, такъв какъвто те го виждат...наподобядащ призма пречупена през спектъра на емоциите и чувствата им.Пречупен през моята призма, винаги различен и едновременно толкова еднакъв.
