"Видях стара къща, с няколко избуяли маргарити отпред, с дървена излющена пейка , с няколко големи зелени прозореца, с ръждясали капандури и телена ограда...но аз заобичах тази къща. Беше толкова порутена и стара, но и някак топла...жива.Личеше си че в тази къща е живял някой, някой който е обичал в нея, плакал в нея, надявал се и мечтал. Заля ме носталгия. Ах, точно в такава къща искам да живея!
Видях голяма и красива къща....но само на пръв поглед.Макар боята да беше нова бе вече напукана, по оградата имаше паяжини, розите накацали по нея бяха повехнали, прозорците закрити с тъмни пердета...Какво ли се бе случило с тази къща? Защо ли изглеждаше толкова тъжна? Ах, точно в тази къща не искам да стъпвам!"
Къщите приличат на хората, приличат на своите собственици, имат белези(като онази вечно стръчаща над оградата бутилка), имат навици( като невероятно изнервящия шум, който чуваш всяка вечер над терасата). И когато влезеш в нечии дом веднага те лъхва сякаш дъха на къщата. И този дъх ти разказва за историята на къщата, защото даже предметите носят души...Има къщи, които сякаш ти се усмихват от прага, а има и къщи толкова красиви, но толкова празни отвътре...
Има всякакъв вид къщи, домове, хора и всичките си приличат и всичките са различини...просто трябва да се запитаме какви сме и какви искаме да бъдем?
А докато се питам, аз ще си представям къща, с разцъфнали маргарити и олющена ограда.
