петък, 4 юли 2008 г.

Какво по дяволите става?

03.07. , 6:30 (сутринта)

Сестра ми:

-Какво става?

-Сигурно е буря, лягай да спиш...

Така започна.Помислих си че не за пръв път има такава буря.Доста силни гърмежи.Един, два....толкова често ли гърми при буря?Чувах майка ми да вика от терасата "Краси, ела да видиш!!" и баща ми "Какво ?"

Гърменето се усили...не спираше като при буря, а прсто непрестанно се усилваше.Прозореца над леглото ми вибрираше.Сестра ми стана и отиде при нашите, аз продължавах да си седя чудейки се какво става.Реших да стана, не знам защо ,но го реших.И точно преди да изляза чух трясъка.Сякаш стаята се взриви.Треперех, но не се върнах, не погледнах.А гърменето продължаваше,небето бе в дим,навсякъде пушек.Сякаш гореше...небето гореше.

Майка ми се разтрепери.Сестра ми каза че имам нещо на окото.Опипах се и ме болеше.Баща ми ни накара да слезем в мазето.Какво по дяволите ставаше?Върнах се в стаята....нямаше го прозореца, но пък имаше стъкла навсякъде.Излязох и заедно със сестра ми и майка ми слязохме в мазето.Не знаех какво правя.Сякаш не бях аз...а някой друг.....

Всъщност това помня от сутринта.След това помня как баща ми ни викаше да тръгваме.Облякохме се по възможно най бързия начин.Навън се бяха събрали хора, нещо ставаше, но никой не знаеше какво.Казваха че поделението гори.Аз даже не знаех че в близост до Чепинци има поделение...заедно с нашите и психясалото ни вече куче се качихме в колата...и тръгнахме.

-Къде отиваме?

-Не знам...някъде по далеч...

Минавайки през центъра видяхме натрошени стъкла, много от магазините нямаха и едно здраво.И хора, много хора.А гърменето продължаваше.По силно или по слабо....

През остатъка от деня се върнахме само веднъж, но коли на Гражданска защита ни казаха да се махаме.Сякаш не бяхме ние....просто стояхме в колата и не знаехме какво става или какво да правим...Отидохме при приятелка на сестра ми и тогава вече разбрахме от новините.

Да...много неща се изписаха за възникването на пожара ,но на кое да вярваш...

За страх...да беше ни страх, просто защото не знаехме какво да правим.И да още ме е страх... а за окото ами още 5 милиметра по нагоре и щях да ослепея(но пък щях да си имам пиратска превръзка:Р).Вярно, не се случва всеки ден, но трябва да призная че реакцията на полицията беше много добра.Още има засилено присъствие както на полицаи така и на репортери(което е малко дразнещо, защото вече няма нищо за казване или за гледане).Едно нещо е сигурно обаче.Фактите сочат че е било умишлено.Просто защото няма как да е инцидент.Под земята няма как да се запали от само себе си, нали?А за тротила...дали въобще е бил там?Да вярно по данни сигурно го е имало, но всеки ден ли проверяват какво има в склада?Трябва да призная , че който и да го е подпалим няма капка мозък.Ако някой го е подпалим разбира се...

Забележка: За който не знае, всъщност поделението се намира по близо до Челопечене от колкото до Чепенци, от Чепинци го дели околовръстното, то затова и беше затворено)

вторник, 1 юли 2008 г.

Honey, I'm home!

Мина доста време а?Даже самата аз бях забравила че те има.Смешно.Май и доста други хора са забравили...

Сега като препрочитам архивите....аз сериозно трябва да се замисля за терапия против стреса, бря о.О....това обаче вече не съм аз или може би съм аз но по малко по различен начин(все пак една година си е доста време)...

започна тая ми ти година и свърши.Срещнах много нови....същества.С някои се сприятелих до голяма степен други не ми станаха толкова симпатични.Не се чудете защо наричам осмокласниците същества, щото сме си такива.Не сме възрастни, не сме и деца...ние сме мутанти-чудовища дошли да завладеят Земята мухахахахаха(йвъл хилеж)...с други думи-ние сме тинейджъри(бря че изкилишерчена дума )звучи ми тъпо тая дума някак си представям си някое от ония лигавите сериалчета от рода на Ориндж каунти и разни дечурлиги дето се друсат, *и*ат(е*ати цензурата(е пак го направих да се *******))и абортират(а да и стават лесбийки и мрът по супер дебилен начин).Както и да е да не обиждам феновете на сапунестите тийновски сериали.

Отвлякох се от темата.Всъщност този пост е един вид преоткриване на блога.Да си споделям със себе си вместо да шизофренясвам(споко Диди гласовете още нищо не са казали по тоя въпрос).Та да започнем отначало:

-Honey, I'm home!

-............

-Screw you...