Honey, I'm home!

Мина доста време а?Даже самата аз бях забравила че те има.Смешно.Май и доста други хора са забравили...

Сега като препрочитам архивите....аз сериозно трябва да се замисля за терапия против стреса, бря о.О....това обаче вече не съм аз или може би съм аз но по малко по различен начин(все пак една година си е доста време)...

започна тая ми ти година и свърши.Срещнах много нови....същества.С някои се сприятелих до голяма степен други не ми станаха толкова симпатични.Не се чудете защо наричам осмокласниците същества, щото сме си такива.Не сме възрастни, не сме и деца...ние сме мутанти-чудовища дошли да завладеят Земята мухахахахаха(йвъл хилеж)...с други думи-ние сме тинейджъри(бря че изкилишерчена дума )звучи ми тъпо тая дума някак си представям си някое от ония лигавите сериалчета от рода на Ориндж каунти и разни дечурлиги дето се друсат, *и*ат(е*ати цензурата(е пак го направих да се *******))и абортират(а да и стават лесбийки и мрът по супер дебилен начин).Както и да е да не обиждам феновете на сапунестите тийновски сериали.

Отвлякох се от темата.Всъщност този пост е един вид преоткриване на блога.Да си споделям със себе си вместо да шизофренясвам(споко Диди гласовете още нищо не са казали по тоя въпрос).Та да започнем отначало:

-Honey, I'm home!

-............

-Screw you...