Не беше голяма, не беше красива...всъщност си беше обикновена метална клетка с тънки метални решетки. Птицата бе малка, с ярко прошарени криле, не бе грациозна като лебед или красива като паун.
А стаята, стаята бе голяма, просторна с големи прозорци гледащи небето. И птицата гледаше небето, всеки ден, непрестанно.... Преди тя нямаше дом, бе свободна да отиде навсякъде. Не й липсваше нищо, защото нямаше какво да й липсва.
Не, птицата не бе тъжна, тя не гледаше небето, защото бе тъжна. Макар и в клетка, птицата знаеше че където и да отиде, колкото и дълго да лети, ще има място където да се върне. Защото колкото и невероятно да звучи клетката се бе превърнала в нейн дом. И макар затворена между тези тънки метални решетки птицата бе щаслива.
събота, 11 юли 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
