петък, 18 февруари 2011 г.

На 09.02

Вече съм на 18 и знаете ли какво? Продължавам да се събуждам в 6 и 30, да ходя на даскало, да се прибирам и да спя и да чета( за което съм доста доволна). Ениуей, думата ми е че не съм се променила. Няма някаква коренна промяна, просто една сугрин се събудих и прас!- Преди 18 години си се ококорил срещу света на тази дата, от тогава светът те наблюдава тихо, кротко и любопитно. Малко е депресиращо и подтискащо да осъзнаеш че за 18 години, главното, което си вършил са глупости, но клишето си е клише- животът е пред мен. Усещам че разлика ще има едва когато завърша, тогава всичко наистина ще се промени. Усещам мирис на разтопена захар във въздуха- нещо толкова сладникаво и познато, което нетърпеливо ме очаква да го пресрещна.
Въпреки някои инциденти, самият рожден ден мина без проблеми. Не очаквах да си го призная, но всъщност се забавлявах, бях изключително щастлива и витаех в алкохолни, тютюневи и всепоглъщащорадости пари цяла вечер.
Имам си джобен часовник, толкова прекрасен че затварям очи и в тихата стая го стискам с недораслите си детски длани и слушам тиктакането му. Звучи като малко сърце, сгушило се в метална обвивка. Малка душа родена от благодарността ми към близките и тяхната привързаност към мен. Имам си и чудесна бутилка уиски със ръждиво златист цвят, която няма да изпия, но вадейки я от шкафа, без да я ползвам по предназначение, наблюдавам менящите се цветове. Имам си и страхотна книга, за която копнеех от дълго време, толкова много я исках че ме сърбят пръстите и очите ми се стрелкат в примамливата корица, всеки път когато се прибера вкъщи. Имам си и и ужасна плюшена играчка, която е толкова симпатична че даже за върл противник на плюшковците като мен, ми се струва че е най- мекото и сладко нещо. Имам си голяма червена празнична торба с панделка, пълна с чувства и съкровища, събрани и поднесени за мен.
Забравих да спомена, имам си и приятели, които да ме подкрепят, да се усмихват и да плачат с мен, независимо от ситуацията, хора с които може би ще се разделя в бъдеще, но с приятен гъдел в стомаха и меланхолична усмивка ще си спомням. Благодаря че търпите странностите, глупостите и прищевките ми. Обичам ви! Съжалявам за всичко, което съм пропуснала( нарочно или без да искам), моля да ми простите, ако някога съм ви наранила( нарочно или без да искам).
Надявам се всички рожденни дни и за напред да са толкова приятни! Пожелавам на всички да са с най-близките си на тези празници и заедно да празнуват живота, които сте извървели заедно. =)