За приказките

Не, не за онези "и заживели щастливо".Със стъклената пантофка, принцесите и златните топки...а за онези толкова банални магически истории, които те карат да повярваш, които те карат да мечтаеш и да си представиш един изцяло нов свят, бил той Нарния, Средната земя или приличащ досущ на нашия( с изключение на магическите пръчки). Да знам колко глупаво и банално звучи (и то не само защото съм фен на фентъзито), но просто четейки книга или просто гледайки филм...героите, историята, говорещите бобри и огледала....всичко те кара да почувстваш магията. Защото това е фентъзито, из страниците, във всеки кадър се крие нещо магическо, нещо вълшебно, толкова незабележимо и обкиновенно на пръв поглед че можеш да го подминеш като едното нищо...но то си е там и просто чака да бъде открито.

И да една толкова простовата история за онзи магически недостижим свят може да те накара, поне мъничко да завиждаш на героите. Защото кое ли дете не си е мечтаело да открие вълшебен пръстен, не е очаквало сова да прехвърчи в стаята му или не е надниквало в стария дрешник просто така? Ще ви се стори странно, но преди години когато прочетох първата част от поредицата за Хари Потър с месеци очкавах писмото....и познайте- то не дойде. И да разочаровах се, но продължих да вярвам че някъде там, има свят който чака да бъде открит. Бил той действителене или не. И ние продължаве да мечтаем и да се надяваме, макар че знаем че тези приказки не съществуват...но какво от това, кой може да те спре да мечтаеш?