Просто ми се иска...

Не съм сигурен дали Фийби разбираше за какво й говоря.Нали беше още малка и прочие.Но поне ме слушаше.Стига поне да те слушат,пак е добре.
-Татко ще те убие!Ще те убие-повтори тя.
Аз обаче не я слушах.Мислех си за нещо друго-нещо шантаво.
-Знаеш ли какъв ми се ще да стана?Искам да кажа,ако ми дадат да си избера, дявол да го вземе.
-Какъв?Престани да ругаеш.
-Знаеш ли тази песен: "Ако някой някого улови в цъфналата ръж"?Иска ми се...
-То е "Ако някой някого целуне в цъфналата ръж"-прекъсна ме Фийби-Това е стихотворение на Робърт Бърнс.
-Зная, че е стихотворение от Робърт Бърнс.
Права беше.То е "Ако някой някого целуне в цъфналата ръж".Тогава обаче не го знаех.
-Мислех , че е "Ако някой някого улови"-казах аз-Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива.Хиляди деца-а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа-освен мене.А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст.И каква ми е работата?Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта-искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася.Ето, това бих правил цял ден.Просто ми се иска да бъда Спасителят в ръжта...

Из Спасителят в ръжта