четвъртък, 28 юни 2007 г.
сряда, 27 юни 2007 г.
Long time, no see, friend :)
Пфуууууууу!
*издухва прахта*
Да пак съм аз.Отдавна не съм писала...покрай изпитите нямах време...нямах време да ти споделя всичко...
Знаеш ли ще ти разкажа една история...една тъжна история....
Затвори очи, представи си всичко любимо, всички любими хора, всички надежди и копнежи, всички мечти...Прекрасно е, нали?
А сега ги отвори....всичко изчезна, нали?Да знам го това чувство...гадно е...всичко беше като в приказка, нали?А, сега си сам в стаята си...нали?....
Затвори очи...Виждаш небето, нали?Виждаш пъстрата дъга,виждаш снежнобелите облаци, виждаш лазурното синьо и безбройните искрящи звезди...прекрасно, нали?
Отвори очи...няма ги вездите,няма ги облаците, няма я онази безкрайна синева...наместо тях виждаш онзи изтъркан таван...онзи тъжен таван....
Затвори очи...чуваш го...нали?Онзи радостен смях...онези весели дни, онези детски компежи, игрите останали в миналото...
Отвори очи...какво стана?Пак си в тъмната стая...всичко изчезна...изпари се някъде в тъмния ъгъл...
И...сега...какво?Чувстваш се сам ли?Защо?Не беше така самотен в мечтите си...в спомените си...нали?Какво се промени...Те?Не...просто ти се промени....вече нямаш време за мечти ли, приятелю...защо?Времето ти изтича ли, приятелю...Защо бързаш?За къде?
Затай дъх, приятелю...отвори прозореца...то е там...онова синьо небе...детския смях...всички спомени са там...те те чакат...
Well, friend long time, no see :)
*издухва прахта*
Да пак съм аз.Отдавна не съм писала...покрай изпитите нямах време...нямах време да ти споделя всичко...
Знаеш ли ще ти разкажа една история...една тъжна история....
Затвори очи, представи си всичко любимо, всички любими хора, всички надежди и копнежи, всички мечти...Прекрасно е, нали?
А сега ги отвори....всичко изчезна, нали?Да знам го това чувство...гадно е...всичко беше като в приказка, нали?А, сега си сам в стаята си...нали?....
Затвори очи...Виждаш небето, нали?Виждаш пъстрата дъга,виждаш снежнобелите облаци, виждаш лазурното синьо и безбройните искрящи звезди...прекрасно, нали?
Отвори очи...няма ги вездите,няма ги облаците, няма я онази безкрайна синева...наместо тях виждаш онзи изтъркан таван...онзи тъжен таван....
Затвори очи...чуваш го...нали?Онзи радостен смях...онези весели дни, онези детски компежи, игрите останали в миналото...
Отвори очи...какво стана?Пак си в тъмната стая...всичко изчезна...изпари се някъде в тъмния ъгъл...
И...сега...какво?Чувстваш се сам ли?Защо?Не беше така самотен в мечтите си...в спомените си...нали?Какво се промени...Те?Не...просто ти се промени....вече нямаш време за мечти ли, приятелю...защо?Времето ти изтича ли, приятелю...Защо бързаш?За къде?
Затай дъх, приятелю...отвори прозореца...то е там...онова синьо небе...детския смях...всички спомени са там...те те чакат...
Well, friend long time, no see :)
понеделник, 4 юни 2007 г.
Flyleaf Lyrics
"Sorrow"
Sometimes life seems too quiet
Into paralyzing silence
Like the moonless dark
Meant to make me strong
Familiar breath of my old lies
Changed the color in my eyes
Soon he will perforate the fabric of the peaceful by and by
Sorrow lasts through this night
I'll take this piece of you
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As you flew right through me
Left alone with only reflections of the memory
To face the ugly girl that's smothering me
Sitting closer than my pain
He knew each tear before it came
Soon He will perforate the fabric of the peaceful by and by
Sorrow last through this night
I'll take this piece of You
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As You flew right through me
And we kiss each other one more time
And sing this lie that's halfway mine
The sword is slicing through the question
So I won't be fooled by his angel light
Sorrow lasts through this night
I'll take this piece of you
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As you flew right through me
And up into the stars
Joy will come
Sometimes life seems too quiet
Into paralyzing silence
Like the moonless dark
Meant to make me strong
Familiar breath of my old lies
Changed the color in my eyes
Soon he will perforate the fabric of the peaceful by and by
Sorrow lasts through this night
I'll take this piece of you
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As you flew right through me
Left alone with only reflections of the memory
To face the ugly girl that's smothering me
Sitting closer than my pain
He knew each tear before it came
Soon He will perforate the fabric of the peaceful by and by
Sorrow last through this night
I'll take this piece of You
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As You flew right through me
And we kiss each other one more time
And sing this lie that's halfway mine
The sword is slicing through the question
So I won't be fooled by his angel light
Sorrow lasts through this night
I'll take this piece of you
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As you flew right through me
And up into the stars
Joy will come
Невероятно е, нали?
Обичам панаирите....от малка им се възхищавам, но не заради захарния памук или въртелешките...всъщност не обичам и тълпите...но все пак обичам панаирите....ще прозвучи глупаво и детинско,но обичам панаирите само заради балоните...да, да онези разноцветни летящи чудесии...интересно как, могат да бъдат съвършено еднакви и в същия миг...съвършено различни...толкова много, толкова пъстри...толкова форми и цветове...
Да наистина обичам панаирите...но не заради шумотевицата...как така са способни да се понесът към небето, да полетята носени от вятъра...даже без криле...невероятно е, нали?
art by:avoohahha in deviantart.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)