Long time, no see, friend :)

Пфуууууууу!
*издухва прахта*
Да пак съм аз.Отдавна не съм писала...покрай изпитите нямах време...нямах време да ти споделя всичко...
Знаеш ли ще ти разкажа една история...една тъжна история....
Затвори очи, представи си всичко любимо, всички любими хора, всички надежди и копнежи, всички мечти...Прекрасно е, нали?
А сега ги отвори....всичко изчезна, нали?Да знам го това чувство...гадно е...всичко беше като в приказка, нали?А, сега си сам в стаята си...нали?....
Затвори очи...Виждаш небето, нали?Виждаш пъстрата дъга,виждаш снежнобелите облаци, виждаш лазурното синьо и безбройните искрящи звезди...прекрасно, нали?
Отвори очи...няма ги вездите,няма ги облаците, няма я онази безкрайна синева...наместо  тях виждаш онзи изтъркан таван...онзи тъжен таван....
Затвори очи...чуваш го...нали?Онзи радостен смях...онези весели дни, онези детски компежи, игрите останали в миналото...
Отвори очи...какво стана?Пак си в тъмната стая...всичко изчезна...изпари се някъде в тъмния ъгъл...
И...сега...какво?Чувстваш се сам ли?Защо?Не беше така самотен в мечтите си...в спомените си...нали?Какво се промени...Те?Не...просто ти се промени....вече нямаш време за мечти ли,  приятелю...защо?Времето ти изтича ли, приятелю...Защо бързаш?За къде?
Затай дъх, приятелю...отвори прозореца...то е там...онова синьо небе...детския смях...всички спомени са там...те те чакат...
Well, friend long time, no see :)