Имало едно време, а?

След като Гугъл и Блогър учтиво ми скъсаха нервите в профилната и акаунтна борба, из дебрите на Интернет открих първия си блог. о.О
Оказва се, ве всъщност аз съм един прекалено нормален човек. На 15 съм си била чисто и просто хейтър.=)) Не може да бъде, а? Аз съм толкова лъчезарен, усмихнат и чаровен успех, че цял АЕЦ можете да заредите с излъчването ми. Та така, отдадох се на спомени. Като се замисля, ако можеш да срещна 15 годишното си аз, първо бих й хвърлила един бой и след това щях да я прегърна и евентуално почерпя една бира...или портокалов сок, защото преди не пиех.
Странно е наистина колко много се изменя един човек за толкова кратко време. Все още ме обзема чувството на малоценност и някъде вътре в мен съществува едно тъжно и самотно присъствие, но вече не е толкова осезаемо. Четейки старите си неща, осъзнах че хората правят Човека. Затова един съвт към всички хейтъри там някъде- Не се отчайвайте от живота и по дяволите не се доближавайте до остри, запалими или много високи предмети, от които може да пострадате. Вместо това си намерете хоби- светът е голям, чака да бъде открит, не оставайте сами, не бъдете песимисти. Има надежда, след дъжд винаги изгрява слънце =)). Между другото усмивките също не болят. Доказан факт е че разхубавяват всеки човек. И когато срещнете Приятели, не ги отбюгвайте, не странете от тях. Хората, които бяха до мен, събориха стените на света ми и макар и насила ме изведоха на слънце, и знаете ли- не изгорях. =))
От време на време всеки е самотен, но с верен другар всичко е по- леко. Просто бъдете откровени със себе си и с другите. При мен се получи, а вярвайте ми, по-инатливо същество от себе си не познавам( мооооже би още едно- две, които много си ги обичам).
И така благодаря на всички, които са до мен и продължават да ме търпят. Обичам ви и не бих заменила тези три години за нищо на света. Пращам ви усмивки и прегръдки.=)))