Кое е най ценното ти притежание?
Какво се страхуваш да не изгубиш?
Какво толкова често губиш и преоткриваш?
Кое е единственото, което ти принадлежи?
Просто е, крехко е, малко е, самотно е, неразбрано е, щастливо е...и е твое. И винаги е там. Вътре в теб, скрито под дебелите пластове мечти, копнежи и надежди.
Но какво е?
Сърцето ти? Не, то може да бъде откраднато, може да бъде разбито и никога поправено
Свободата ти? Не, тя може да ти бъде отнета, с окови или невидим решетки, със сладки думи и горчиви лъжи.
Животът ти? Не, той също може да ти бъде отнет, насилствено или с примирение.
Това...което винаги ще остане твое, това което всички искат да ти отнемат, това което всички се оптиват да спасят....е душата ти. Твоята най чиста и искренна същност, защото под дебелите пластове копнежи, надежди и мечти, под фалшивите усмивки, забравени обещания и избелели очаквания се крие точно тя, твоята същност, твоята душа, твоето позахабено и увехтяло Аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар