Shin Angyo Onshi

Като съвестен фен на шонен мангата съм длъжна да споделя това. SAO всъщност не е шонен, а сейнен и за хората които си нямат и представа за какво иде реч ще поясня. Докато в шонена разни подрастващи хлапетии се борят срещу силите на злото, разни демони, разни други хлапетии и т.н., и се опитват да спасяват света, то в сейнена става въпрос не само за вечната борба добро/зло, но и за много човешки емоции и качества ( някои добри, други лоши). Разликата в общия смисъл на думата е че сейнена е доста по реалистичен ( доколкото една манга може да бъде).
Та за Shin Angyo Onshi. Мангата е дело на двама корейци Youn In-Wan и Yang Kyung Il (които са автори и на Defensive Devil, което си Е шонен) . Цялата история се върти около Мунсу пътуващ Angyo Onshi или както е японския термин Amen Osa. В древна Корея Angyo Onshi са били нещо като Робин Худ. Разкривали са корумпирани управници, помагали са на бедните и се борели за праведливост.( всъщност са били по готини от Робин Худ). Общо взето Мунсу прави същото, нищо че през повечето време се държи като пълен задник. В пътуването си той има двама помощници Bang Ja, който всъщност е безполезен, но се е заклел да служи на Мунсу до гроб и Sando, която въпреки че циври през цялото време и се извинява за всичко, което направи си има гигантски меч и гигантска метална ръкавица(?), с които много ефективно си служи срещу разните му чудовища, демони, армии и тем подобни. Споменах ли че Angyo Onshi пазят самоличността си в тайна и че имат медальони, с които призовават армии от адски-ненормално-трудно-неубиваеми бойци? Ммдам....имат.
Та това е за историята, всъщност нищо ново. Поредното трио идиоти борещи се срещу силите на злото. Но разликата не е в типажа на героите- чувствата, емоциите всичко е предадено с толкова голяма доза творчество и реализъм, че чувстваш как през повечето време искаш да нариташ Мунсу, как когато цялата история се изяснява все повече и повече му съчустваш и искаш да го нариташ и как най накрая искаш да смажеш от бой Ажи Тае (а.к.а. Големия лошковец). Като стана дума за Големия лошковец той не се различава много от другите искащи да унищожат света, само че въпросния не само иска да го унищожи ами и да го моделира така както на него му харесва, така както него ще го забавлява. Ажи Тае е един от онези лошковци, които когато видиш в първия момент са ти симпатични, и така и не разбираш защо главния герой ги мрази толкова, после разбираш че действително те не са зли и извратени ами имаш чувството че самата дума "зло" сякаш е създадена за тях или те са я измислили.
В мангата са интерпретирани много от корейските вярвания и философия. По голямата част от героите са базирани на корейски легенди, а някои даже са действителни личности. Авторите обаче ги интерпретират по свой начин, като художествените персонажи нямат нищо общо с действителните. Единственото което не ми хареса в мангата е високия процент на смъртност, което всъщност е нормално за жанра, но така и не мога да свикна с него. Всъщност на мен в манга даже и кон да умре пак няма да ми хареса. Като цяло обаче Shin Angyo Onshi си заслужаваше двата дена висене пред компютъра. Не споменах че е сравнително кратка-75 глави.
И след като свръших и последните няколко заключителни думи на авторите, както всеки път след като свършвам манга с добър край, ми стана приятно и някак носталгично. Странно, но чувствам че и аз като героите мога да започна наново и да променя нещо. Това обаче е само моменто чувство и след като ми мине пак започвам да мързелувам....но е приятно от време на време да се чувстваш така. Препоръчвам мангата на всеки, който знае що-годе какво е манга, който от доста време не знае каква манга му се чете и на тези, които искат да започнат да четат манга ( макар че на последните, ако не са свикнали с рисувани литри кръв, убити хора и разкъсани тела...ами започнете с нещо по леко^^).
Засега това е....приятно четене =)