Падам стремглаво надолу, не мога да изправя глава, защото бесърдечната гравитация ме привлича...
Потъвам, бавно и сигурно в себе си, топя се и изпарявам като капка вода...
Задушавам се, след всеки поет дъх, чувствам че умирам...
Губя се, в себе си или в някой друг, няма значение.....
Иска ми се да крещя, но нямам глас и сили. Опитвам се да отнема болката ти, сълзите ти, да ги приютя в себе си и да ги заключа в прашния съндък на душата си. Не мога, прекалено дълго сме страдали, за да те излекувам, прекалeно дълго сме чакали и ключалката е ръждясала, прекалено дълго сме мълчали и думите ни се губят, ехтящи в тишината...
Прекалено много си приличаме, за де те изоставя, прекалено много ме е грижа, за да обърна глава, прекалено малко имаме, за да го изгубим...
Сиво е, има вкус на лимон и ванилия и мирис на ранна есен....такова чувство изпитвам. Така се чувствам, не знам как се чувстваш ти... не ме оставяй, нека сме заедно даже сега, нека заедно да помълчим, затаили дъх, притворили очи, с наведини глави борещи се срещу същата проклета безчувствена гравитация...

art by /kln1.deviantart.com