Evanescence Lyrics

Farther away

I took their smiles and I made them mine.
I sold my soul just to hide the light.
And now I see what I really am,
A thief a whore, and a liar.
I run to you,
(And run away from this hell)
Call out your name,
(Giving up, giving in)
I see you there,
(Still you are)
Farther away.

Im numb to you - numb and deaf and blind.
You give me all but the reason why.
I reach but I feel only air at night.
Not you, not love, just nothing.
I run to you,
(And run away from this hell)
Call out your name,
(Giving up, giving in)
I see you there,
(Still you are)
Farther away.

Try to forget you,
But without you I feel nothing.
Don't leave me here, by myself.
I can't breathe.
I run to you,
(And run away from this hell)
Call out your name,
(Giving up, giving in)
I see you there,
(Still you are)
Farther away.

I run to you,
(And run away from this hell)
Call out your name,
(Giving up, giving in)
I see you there,
(Still you are)
Farther away.
Farther away,
farther away,
farther away,
farther away,
farther away.

Пост....за който не можах да съчиня заглавие -_-

"Хората предприемат пътуване, не защото търсят своя път, а защото търсят своя път към дома..."
С други думи въртим се в кръг само за да достигнем до началната си позиция...и ако това е така...ако това е така...защо животът бива описван като път?Щом пътят, пътуването, ни отвежда у дома...къде ни води животът...къде е това " у дома"...
Тогава...каква част от пътуването е изгубването?И ако пътуването е въртене в кръг...тогава изгубването е движение по права линия?!...Не ме бива във философските размисли...исках да посветя поста на предстоящето ми пътуване...или движение в кръг, както щете го наречете...
Свърши се съдбата ми е решена, напвравих избор и изглежда това е една нова крачка за мен(или ново кръгче)....но преди да продължа напред(или в кръг)искам да запомня всичко....каквото е било....искам да си спомня всичко...каквото беше...искам да си простя всичко и да се обвиня за всичко, което казах, направих и което нямах сили да направя...ще запомня всяко ъгълче, няка прашинка, всяка драскулка....и после....после ще забравя....и ще продължа...с въртеливо движение или по права линия...няма значение...посоката също не е от значение...важна е крачката...важно е да продължиш...просто да станеш да отупаш прахта от дрехите си и да продължиш....за да се завърнеш у дома, защото нали...домът е там където е сърцето...за да се завърнеш у дома, там където е сърцето ти...

art by:MOSREDNA in deviantART.com

Happy day^^

Е, това беше....резултатите са налице, вярно няма да уча в НМУ, но все пак, все пак,ВСЕ ПАК!!!!!!Резултатите са добри^^^^^^^^^^^I'm so in love^^^^^^^^^^happy, happy, happy......goin crazy, crazy, crazy^^^^^^^^^^^^

Find me...

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Long time, no see, friend :)

Пфуууууууу!
*издухва прахта*
Да пак съм аз.Отдавна не съм писала...покрай изпитите нямах време...нямах време да ти споделя всичко...
Знаеш ли ще ти разкажа една история...една тъжна история....
Затвори очи, представи си всичко любимо, всички любими хора, всички надежди и копнежи, всички мечти...Прекрасно е, нали?
А сега ги отвори....всичко изчезна, нали?Да знам го това чувство...гадно е...всичко беше като в приказка, нали?А, сега си сам в стаята си...нали?....
Затвори очи...Виждаш небето, нали?Виждаш пъстрата дъга,виждаш снежнобелите облаци, виждаш лазурното синьо и безбройните искрящи звезди...прекрасно, нали?
Отвори очи...няма ги вездите,няма ги облаците, няма я онази безкрайна синева...наместо  тях виждаш онзи изтъркан таван...онзи тъжен таван....
Затвори очи...чуваш го...нали?Онзи радостен смях...онези весели дни, онези детски компежи, игрите останали в миналото...
Отвори очи...какво стана?Пак си в тъмната стая...всичко изчезна...изпари се някъде в тъмния ъгъл...
И...сега...какво?Чувстваш се сам ли?Защо?Не беше така самотен в мечтите си...в спомените си...нали?Какво се промени...Те?Не...просто ти се промени....вече нямаш време за мечти ли,  приятелю...защо?Времето ти изтича ли, приятелю...Защо бързаш?За къде?
Затай дъх, приятелю...отвори прозореца...то е там...онова синьо небе...детския смях...всички спомени са там...те те чакат...
Well, friend long time, no see :)

Flyleaf Lyrics

"Sorrow"

Sometimes life seems too quiet
Into paralyzing silence
Like the moonless dark
Meant to make me strong

Familiar breath of my old lies
Changed the color in my eyes
Soon he will perforate the fabric of the peaceful by and by

Sorrow lasts through this night
I'll take this piece of you
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As you flew right through me

Left alone with only reflections of the memory
To face the ugly girl that's smothering me
Sitting closer than my pain
He knew each tear before it came
Soon He will perforate the fabric of the peaceful by and by

Sorrow last through this night
I'll take this piece of You
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As You flew right through me

And we kiss each other one more time
And sing this lie that's halfway mine
The sword is slicing through the question
So I won't be fooled by his angel light

Sorrow lasts through this night
I'll take this piece of you
And hold for all eternity
For just one second I felt whole
As you flew right through me
And up into the stars

Joy will come

Невероятно е, нали?

Обичам панаирите....от малка им се възхищавам, но не заради захарния памук или въртелешките...всъщност не обичам и тълпите...но все пак обичам панаирите....ще прозвучи глупаво и детинско,но обичам панаирите само заради балоните...да, да онези разноцветни летящи чудесии...интересно как, могат да бъдат съвършено еднакви и в същия миг...съвършено различни...толкова много, толкова пъстри...толкова форми и цветове...
Да наистина обичам панаирите...но не заради шумотевицата...как така са способни да се понесът към небето, да полетята носени от вятъра...даже без криле...невероятно е, нали?

art by:avoohahha in deviantart.com