Невинност

"Where did I go wrong

I lost a friend, somewhere along in the bitterness

And I would`ve stayed with you all night

Had I known how to save a life" 

Пианото засвирва....тихо и нежно, плахо, но кънтящо.И стаята е огласена от този звук.Тишината прави път на звънливата мелодия и скривайки се в тъмния ъгъл  слуша...а пианото пее тихо. Къщата се ослушва, тази вечно празна къща,слушат и прозорците окъпани в дъждовни капки, слуша и паякът кротко плетящ своята паяжина над онази стара  поздравителна картичка с цветя.Слуша и часовника, отбелязващ своята вечна минута, слушат и прашните снимки с усмихнати непознати.Всичко притихнало слуша в захлас издъхващото пиано, защото то единствено има глас, само то може да разкаже за мъката и самотата, за радостта и обичта, за гнева и страха...и притаила дъх къщата слуша...последната песен на пианото....

Дъждът е спрял.....И последните акорди заглъхват....и пианото, и тази стая, и къщата издъхват, окъпани в бледа светлина, нечуто и незабележимо. Всичко умира и остава единствено като обгърната в тъмнина невинност...

P.S. The fray-How to save a life вдъхновява

From sushi to junk food

Или на чист български от суши на МакДоналдс(всъщност не е на чист български, но на кой му дреме?).И не никак не е смешно.Не стига че не ми хареса пък и трябваше да го плащам.Единственото хубаво нещо в цялата работа беше компанията.Добре че бяха Шашо1 и Шашо2 иначе щях да се почувствам още по кофти.Имайки се на предвид че аз бях тази, която го предложи....не ме разбирайте погрешно, японците са ми симпатични, правят анимета, имат екзотична кухня....прекалено екзотична всъщност.Може би на някои хора сушито им харесва, нямам нищо против тях, но на мен вкусът ми напомняше на гумена джапанка и откровено казано след три хапки стомахът ми остана безчувствен и не можах да погълна останалите три(а и не исках).След това незабравимо преживяване Шашо1 си отиде, но всъщност мисля че се натрови, защото изяде всичко, е утре ще видим дали е жива.Шашо2 също се държа мъжки и изяде всички хапки(даже опита уасабито, което си беше нещастен  случай, но се брой).Та със шашо2 свършихме  в МакДоналдс и дето си му е думата се натъпкахме с боклуци.

В заключение ще кажа че колкото и да е полезна суровата риба, тофуто,ориза и водораслите аз никога няма да ги опитам отново.МакДоналдс може и да продава калорична и вредна храна, но поне е вкусна калорична и вредна храна.

Someone else...

Аз не се харесвам.Не харесвам нито едно косъмче в рошавата си коса, нито една бемка.Не харесвам очите си, ушите, пръстите .И все пак не се мразя, не съм онзи емо депресарски тип, защото аз не харесвам обвивката, но ценя истински...другата.

Да, онази, която искам да бъда, онази, която някога съм била и винаги мога да стана.Харесвам Ирис, Аурора и всички свои облици, в които съм се превръщала и които съм.И макар че  никога не мога да бъде като тях...аз мога да бъда една от тях.Мога да бъда всичките и никоя едновременно.Аз съм огледало и образец на всички тях.Защото всички сме едно и също.Сякаш имам хиляди самоличности, но за разлика от шизофрениците не съм изгубила  себе си, а точно обратното, разкривам се  всеки пък когато се огледам в това огледало.

И ето поглеждам света през очите на всяка една от тях и го разкривам, такъв какъвто те го виждат...наподобядащ призма пречупена през спектъра на емоциите и чувствата им.Пречупен през моята призма, винаги различен и едновременно толкова еднакъв.

Какво по дяволите става?

03.07. , 6:30 (сутринта)

Сестра ми:

-Какво става?

-Сигурно е буря, лягай да спиш...

Така започна.Помислих си че не за пръв път има такава буря.Доста силни гърмежи.Един, два....толкова често ли гърми при буря?Чувах майка ми да вика от терасата "Краси, ела да видиш!!" и баща ми "Какво ?"

Гърменето се усили...не спираше като при буря, а прсто непрестанно се усилваше.Прозореца над леглото ми вибрираше.Сестра ми стана и отиде при нашите, аз продължавах да си седя чудейки се какво става.Реших да стана, не знам защо ,но го реших.И точно преди да изляза чух трясъка.Сякаш стаята се взриви.Треперех, но не се върнах, не погледнах.А гърменето продължаваше,небето бе в дим,навсякъде пушек.Сякаш гореше...небето гореше.

Майка ми се разтрепери.Сестра ми каза че имам нещо на окото.Опипах се и ме болеше.Баща ми ни накара да слезем в мазето.Какво по дяволите ставаше?Върнах се в стаята....нямаше го прозореца, но пък имаше стъкла навсякъде.Излязох и заедно със сестра ми и майка ми слязохме в мазето.Не знаех какво правя.Сякаш не бях аз...а някой друг.....

Всъщност това помня от сутринта.След това помня как баща ми ни викаше да тръгваме.Облякохме се по възможно най бързия начин.Навън се бяха събрали хора, нещо ставаше, но никой не знаеше какво.Казваха че поделението гори.Аз даже не знаех че в близост до Чепинци има поделение...заедно с нашите и психясалото ни вече куче се качихме в колата...и тръгнахме.

-Къде отиваме?

-Не знам...някъде по далеч...

Минавайки през центъра видяхме натрошени стъкла, много от магазините нямаха и едно здраво.И хора, много хора.А гърменето продължаваше.По силно или по слабо....

През остатъка от деня се върнахме само веднъж, но коли на Гражданска защита ни казаха да се махаме.Сякаш не бяхме ние....просто стояхме в колата и не знаехме какво става или какво да правим...Отидохме при приятелка на сестра ми и тогава вече разбрахме от новините.

Да...много неща се изписаха за възникването на пожара ,но на кое да вярваш...

За страх...да беше ни страх, просто защото не знаехме какво да правим.И да още ме е страх... а за окото ами още 5 милиметра по нагоре и щях да ослепея(но пък щях да си имам пиратска превръзка:Р).Вярно, не се случва всеки ден, но трябва да призная че реакцията на полицията беше много добра.Още има засилено присъствие както на полицаи така и на репортери(което е малко дразнещо, защото вече няма нищо за казване или за гледане).Едно нещо е сигурно обаче.Фактите сочат че е било умишлено.Просто защото няма как да е инцидент.Под земята няма как да се запали от само себе си, нали?А за тротила...дали въобще е бил там?Да вярно по данни сигурно го е имало, но всеки ден ли проверяват какво има в склада?Трябва да призная , че който и да го е подпалим няма капка мозък.Ако някой го е подпалим разбира се...

Забележка: За който не знае, всъщност поделението се намира по близо до Челопечене от колкото до Чепенци, от Чепинци го дели околовръстното, то затова и беше затворено)

Honey, I'm home!

Мина доста време а?Даже самата аз бях забравила че те има.Смешно.Май и доста други хора са забравили...

Сега като препрочитам архивите....аз сериозно трябва да се замисля за терапия против стреса, бря о.О....това обаче вече не съм аз или може би съм аз но по малко по различен начин(все пак една година си е доста време)...

започна тая ми ти година и свърши.Срещнах много нови....същества.С някои се сприятелих до голяма степен други не ми станаха толкова симпатични.Не се чудете защо наричам осмокласниците същества, щото сме си такива.Не сме възрастни, не сме и деца...ние сме мутанти-чудовища дошли да завладеят Земята мухахахахаха(йвъл хилеж)...с други думи-ние сме тинейджъри(бря че изкилишерчена дума )звучи ми тъпо тая дума някак си представям си някое от ония лигавите сериалчета от рода на Ориндж каунти и разни дечурлиги дето се друсат, *и*ат(е*ати цензурата(е пак го направих да се *******))и абортират(а да и стават лесбийки и мрът по супер дебилен начин).Както и да е да не обиждам феновете на сапунестите тийновски сериали.

Отвлякох се от темата.Всъщност този пост е един вид преоткриване на блога.Да си споделям със себе си вместо да шизофренясвам(споко Диди гласовете още нищо не са казали по тоя въпрос).Та да започнем отначало:

-Honey, I'm home!

-............

-Screw you...

Моето небе....

Открих нова своя мания....и искам да я споделя

Аниматрицата-Програма(4 епизод), Режисьор : Йошияки Каваджири (Yoshiaki Kawajiri) и Световен рекорд (5 епизод),Режисьор :Такеши Коике (Takeshi Koike)

4 епизод



Матрицата....виртуален свят....макар че го има....има хора които са успели да се измъкнат...те живеят в истниския свят...а там се води борба....има само два избора...да останеш закрилян от четирите стени на иначе нереялния ти свят или да се събудиш и да разбереш истината....е, кое избираш?

П.С.Според мен тои епизод ная се доближава до аниме стила...има красиви и детайлни рисунки...много красиво пресъздадени движения и герои


5 епизод



Матрицата...виртуален свят...свят на възможности...а каква по добра възможност от това да се докажеш?Да докажеш на всички....да докажеш на себе си че можеш, че си способен...да стигнеш до предела на силите си....и да успееш...но...каква е цената?