И четох, и четох , и четох и пак четох и пак не разбрах...какво толкова имат всички против камерите в обществени сгради, на кръстовища, в университети или в училища?
До колкото разбирам с невръстия си 16-годишен мозък хората се притесняват, че някой постоянно ще ги наблюдава, ще ги експлоатира, ще ги мъчи и ще им краде сводобата. Нали така? От всичко, което прочетох това разбрах....
И не разбирам, моля някой да ми обясни...защо хораха са толкова против камерите в университети. В моето училище има камери...и? Това че са ме видяли как закъснявам за час или тичам не значи, че съм станала по малко човек, по малко свободна или по малко мислеща...
Ако цениш сводобата си, даже в клетка ще се чувстваш свободен, защото това значи да си истински свободен. Независимо от обстоятелствата, независимо от това колко те притискат да си останаше същия...ти си ти, независимо от това къде си и никой не може да ти отнеме правото да се чувстваш свободен в собствената си кожа. Предполагам, че щом говоря за индивидуалност все още не съм с промит мозък -_-
Те. Не. Искат. Да. Сложат. Камери. В. Домовете. Ни. Те. Слагат. Камери. На. Обществени. Места.
По тази логика камерите в моловете, в магазините и в супермаркетите трябва да се махнат... защото ни отнемат личната свобода, нали? Признайта си кофти е да те видят как се чудиш какъв вид превръзки да си вземеш или факта че преди да си купиш шампоан отваряш всички за да видиш какъв аромат имат...
Има камери навсякъде-факт. Не можете да спрете хората да слагат камери на обществени места-факт. Ако искате да запазите свободата си- какво по дяволите правите?! Вземете се в ръце, има много по важни неща от това да те следят колко често ходиш до тоалетната. Къде останаха разпалените дискусии за края на света, за глада в Сумалия, за глобалното затопляне?! Когато дойде Апокалипсиса ( 22 декември 2012..кратък живот беше) въобще няма да ме еня кой и защо ме зяпа и от къде.
Да, ядосана съм. Много...
сряда, 16 декември 2009 г.
четвъртък, 12 ноември 2009 г.
За всичко онова, което нямах сили да ти кажа
Какво кара човек живял толкова дълги години с друг, преживявал моменти на недоимък, щастливи мигове, изтърпявал обиди, получавал неизмеримо щастие и несъразмерна болка, какво кара такъв човек да продължава да живее с друг?
Да бъде нараняван, отново и отново, да бъде предаван, да страда и да бъде мачкан? Да спи, да се храни, да живее и да диша същия въздух с такъв човек? Кое ни кара да държим на човека до себе си независимо колко ни наранява, разкъсва душата ни, а ние колкото и наранени и обидени да сме продължаваме да съшиваме и градим същата тази измъчена душа? Това не прави ли всички ни светци? Това не прави ли всички ни грешници? Защото това е любовта- сигурността, която си градил с този човек, същото това доверие, което губиш в него и се чувстваш изоставен в най- трудните моменти...и продължаваш да се питаш...Защо? Къде сгрешихме? Защо не сме като преди? Защо не можем да се върнем и да променим станалото?
Остава ни само гордостта, глупавото човешко достойнство, измества любовта и ни оставя слепи и неразбрани от най- близките ни....глупавата гордост, инатът да продължиш да се бориш, невъзможнсотта да продължиш да се бориш, когато си се предал и си паднал на колене. Предаваш човешката си природа, устрема към сводоба и невинното желание за щастие. Ставаш кух и безобразен, ставаш роб и с шеметна скорост се приземяваш на земята обременен от глупави неволни обиди и жестоки лъжи.
Не искам любов, не са ми нужни тези окови, не искам душата, мечтите и сърцето ми да се разпадат на късчета прозрачно стъкло. Не ми трябва сигурност и доверие, ако мога сама да се справя с живота. Не си мисли че не мога. Защото знам , виждала съм скритите ти сълзи, виждала съм фалшивата усмивка и преглътнатия ти писък в тишината. Не мога да съм като теб, не съм толкова силна и нямам тази твоя неуморима гордост. Съжалявам и благодаря.
Много отдавна реших да заключа истинските си чувства в онзи прашен съндък, където крия и твоите чувства.
Да бъде нараняван, отново и отново, да бъде предаван, да страда и да бъде мачкан? Да спи, да се храни, да живее и да диша същия въздух с такъв човек? Кое ни кара да държим на човека до себе си независимо колко ни наранява, разкъсва душата ни, а ние колкото и наранени и обидени да сме продължаваме да съшиваме и градим същата тази измъчена душа? Това не прави ли всички ни светци? Това не прави ли всички ни грешници? Защото това е любовта- сигурността, която си градил с този човек, същото това доверие, което губиш в него и се чувстваш изоставен в най- трудните моменти...и продължаваш да се питаш...Защо? Къде сгрешихме? Защо не сме като преди? Защо не можем да се върнем и да променим станалото?
Остава ни само гордостта, глупавото човешко достойнство, измества любовта и ни оставя слепи и неразбрани от най- близките ни....глупавата гордост, инатът да продължиш да се бориш, невъзможнсотта да продължиш да се бориш, когато си се предал и си паднал на колене. Предаваш човешката си природа, устрема към сводоба и невинното желание за щастие. Ставаш кух и безобразен, ставаш роб и с шеметна скорост се приземяваш на земята обременен от глупави неволни обиди и жестоки лъжи.
Не искам любов, не са ми нужни тези окови, не искам душата, мечтите и сърцето ми да се разпадат на късчета прозрачно стъкло. Не ми трябва сигурност и доверие, ако мога сама да се справя с живота. Не си мисли че не мога. Защото знам , виждала съм скритите ти сълзи, виждала съм фалшивата усмивка и преглътнатия ти писък в тишината. Не мога да съм като теб, не съм толкова силна и нямам тази твоя неуморима гордост. Съжалявам и благодаря.
Много отдавна реших да заключа истинските си чувства в онзи прашен съндък, където крия и твоите чувства.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Падам стремглаво надолу, не мога да изправя глава, защото бесърдечната гравитация ме привлича...
Потъвам, бавно и сигурно в себе си, топя се и изпарявам като капка вода...
Задушавам се, след всеки поет дъх, чувствам че умирам...
Губя се, в себе си или в някой друг, няма значение.....
Иска ми се да крещя, но нямам глас и сили. Опитвам се да отнема болката ти, сълзите ти, да ги приютя в себе си и да ги заключа в прашния съндък на душата си. Не мога, прекалено дълго сме страдали, за да те излекувам, прекалeно дълго сме чакали и ключалката е ръждясала, прекалено дълго сме мълчали и думите ни се губят, ехтящи в тишината...
Прекалено много си приличаме, за де те изоставя, прекалено много ме е грижа, за да обърна глава, прекалено малко имаме, за да го изгубим...
Сиво е, има вкус на лимон и ванилия и мирис на ранна есен....такова чувство изпитвам. Така се чувствам, не знам как се чувстваш ти... не ме оставяй, нека сме заедно даже сега, нека заедно да помълчим, затаили дъх, притворили очи, с наведини глави борещи се срещу същата проклета безчувствена гравитация...
art by /kln1.deviantart.com
сряда, 2 септември 2009 г.
Shin Angyo Onshi
Като съвестен фен на шонен мангата съм длъжна да споделя това. SAO всъщност не е шонен, а сейнен и за хората които си нямат и представа за какво иде реч ще поясня. Докато в шонена разни подрастващи хлапетии се борят срещу силите на злото, разни демони, разни други хлапетии и т.н., и се опитват да спасяват света, то в сейнена става въпрос не само за вечната борба добро/зло, но и за много човешки емоции и качества ( някои добри, други лоши). Разликата в общия смисъл на думата е че сейнена е доста по реалистичен ( доколкото една манга може да бъде).
Та за Shin Angyo Onshi. Мангата е дело на двама корейци Youn In-Wan и Yang Kyung Il (които са автори и на Defensive Devil, което си Е шонен) . Цялата история се върти около Мунсу пътуващ Angyo Onshi или както е японския термин Amen Osa. В древна Корея Angyo Onshi са били нещо като Робин Худ. Разкривали са корумпирани управници, помагали са на бедните и се борели за праведливост.( всъщност са били по готини от Робин Худ). Общо взето Мунсу прави същото, нищо че през повечето време се държи като пълен задник. В пътуването си той има двама помощници Bang Ja, който всъщност е безполезен, но се е заклел да служи на Мунсу до гроб и Sando, която въпреки че циври през цялото време и се извинява за всичко, което направи си има гигантски меч и гигантска метална ръкавица(?), с които много ефективно си служи срещу разните му чудовища, демони, армии и тем подобни. Споменах ли че Angyo Onshi пазят самоличността си в тайна и че имат медальони, с които призовават армии от адски-ненормално-трудно-неубиваеми бойци? Ммдам....имат.
Та това е за историята, всъщност нищо ново. Поредното трио идиоти борещи се срещу силите на злото. Но разликата не е в типажа на героите- чувствата, емоциите всичко е предадено с толкова голяма доза творчество и реализъм, че чувстваш как през повечето време искаш да нариташ Мунсу, как когато цялата история се изяснява все повече и повече му съчустваш и искаш да го нариташ и как най накрая искаш да смажеш от бой Ажи Тае (а.к.а. Големия лошковец). Като стана дума за Големия лошковец той не се различава много от другите искащи да унищожат света, само че въпросния не само иска да го унищожи ами и да го моделира така както на него му харесва, така както него ще го забавлява. Ажи Тае е един от онези лошковци, които когато видиш в първия момент са ти симпатични, и така и не разбираш защо главния герой ги мрази толкова, после разбираш че действително те не са зли и извратени ами имаш чувството че самата дума "зло" сякаш е създадена за тях или те са я измислили.
В мангата са интерпретирани много от корейските вярвания и философия. По голямата част от героите са базирани на корейски легенди, а някои даже са действителни личности. Авторите обаче ги интерпретират по свой начин, като художествените персонажи нямат нищо общо с действителните. Единственото което не ми хареса в мангата е високия процент на смъртност, което всъщност е нормално за жанра, но така и не мога да свикна с него. Всъщност на мен в манга даже и кон да умре пак няма да ми хареса. Като цяло обаче Shin Angyo Onshi си заслужаваше двата дена висене пред компютъра. Не споменах че е сравнително кратка-75 глави.
И след като свръших и последните няколко заключителни думи на авторите, както всеки път след като свършвам манга с добър край, ми стана приятно и някак носталгично. Странно, но чувствам че и аз като героите мога да започна наново и да променя нещо. Това обаче е само моменто чувство и след като ми мине пак започвам да мързелувам....но е приятно от време на време да се чувстваш така. Препоръчвам мангата на всеки, който знае що-годе какво е манга, който от доста време не знае каква манга му се чете и на тези, които искат да започнат да четат манга ( макар че на последните, ако не са свикнали с рисувани литри кръв, убити хора и разкъсани тела...ами започнете с нещо по леко^^).
Засега това е....приятно четене =)
Та за Shin Angyo Onshi. Мангата е дело на двама корейци Youn In-Wan и Yang Kyung Il (които са автори и на Defensive Devil, което си Е шонен) . Цялата история се върти около Мунсу пътуващ Angyo Onshi или както е японския термин Amen Osa. В древна Корея Angyo Onshi са били нещо като Робин Худ. Разкривали са корумпирани управници, помагали са на бедните и се борели за праведливост.( всъщност са били по готини от Робин Худ). Общо взето Мунсу прави същото, нищо че през повечето време се държи като пълен задник. В пътуването си той има двама помощници Bang Ja, който всъщност е безполезен, но се е заклел да служи на Мунсу до гроб и Sando, която въпреки че циври през цялото време и се извинява за всичко, което направи си има гигантски меч и гигантска метална ръкавица(?), с които много ефективно си служи срещу разните му чудовища, демони, армии и тем подобни. Споменах ли че Angyo Onshi пазят самоличността си в тайна и че имат медальони, с които призовават армии от адски-ненормално-трудно-неубиваеми бойци? Ммдам....имат.
Та това е за историята, всъщност нищо ново. Поредното трио идиоти борещи се срещу силите на злото. Но разликата не е в типажа на героите- чувствата, емоциите всичко е предадено с толкова голяма доза творчество и реализъм, че чувстваш как през повечето време искаш да нариташ Мунсу, как когато цялата история се изяснява все повече и повече му съчустваш и искаш да го нариташ и как най накрая искаш да смажеш от бой Ажи Тае (а.к.а. Големия лошковец). Като стана дума за Големия лошковец той не се различава много от другите искащи да унищожат света, само че въпросния не само иска да го унищожи ами и да го моделира така както на него му харесва, така както него ще го забавлява. Ажи Тае е един от онези лошковци, които когато видиш в първия момент са ти симпатични, и така и не разбираш защо главния герой ги мрази толкова, после разбираш че действително те не са зли и извратени ами имаш чувството че самата дума "зло" сякаш е създадена за тях или те са я измислили.
В мангата са интерпретирани много от корейските вярвания и философия. По голямата част от героите са базирани на корейски легенди, а някои даже са действителни личности. Авторите обаче ги интерпретират по свой начин, като художествените персонажи нямат нищо общо с действителните. Единственото което не ми хареса в мангата е високия процент на смъртност, което всъщност е нормално за жанра, но така и не мога да свикна с него. Всъщност на мен в манга даже и кон да умре пак няма да ми хареса. Като цяло обаче Shin Angyo Onshi си заслужаваше двата дена висене пред компютъра. Не споменах че е сравнително кратка-75 глави.
И след като свръших и последните няколко заключителни думи на авторите, както всеки път след като свършвам манга с добър край, ми стана приятно и някак носталгично. Странно, но чувствам че и аз като героите мога да започна наново и да променя нещо. Това обаче е само моменто чувство и след като ми мине пак започвам да мързелувам....но е приятно от време на време да се чувстваш така. Препоръчвам мангата на всеки, който знае що-годе какво е манга, който от доста време не знае каква манга му се чете и на тези, които искат да започнат да четат манга ( макар че на последните, ако не са свикнали с рисувани литри кръв, убити хора и разкъсани тела...ами започнете с нещо по леко^^).
Засега това е....приятно четене =)
сряда, 26 август 2009 г.
Аз мога всичко. Аз съм добър, съвестен и почтен човек. Имам много дарби, които мога да развивам и градя. Мога да бъда всичко, мога да постигна много
Иска ми се да мога всичко. Да съм добър, съвестен и щедър човек. Да имам много дарби и възможности, които да развивам и градя. Исками се да бъда всичко, да постигна недостижимото.
Аз можех всичко. Бях достатъчно добър, съвестен и искрен човек. Имах много дарби, които можех да развивам. . Можех да бъда всичко, можех да постигна много, можех да имам всичко.
Иска ми се да можех всичко. Да съм добър, искрен, съвестен, почтен и и щедър човек. Да имам много възможности и дарби, които да градя, развивам и усъвършенствам. Иска ми се да можех да бъда всичко, да можех да постигна много, да можех да имам всичко.
Не мога нищо. Не съм добър, искрен или почтен човек. Нямам възможности и никакви таланти, които да развивам. Не мога да бъда никой, не мога да постигна нищо, не мога да имам всичко.
Ако можех всичко, ако бях добър, искрен и щедър човек, ако имах възможности и дарби, които да развивам и усъвършенствам, ако имах всичко, ако можех да бъда всичко, ако можех да постигна всичко, тогава....нямаше да съм щастлива, нямаше да съм такава каквото съм. Защото аз съм една от многото точки върху празно платно. Не платното прави картината едно цяло, а всички малки точици пръснати по него.
Иска ми се да мога всичко. Да съм добър, съвестен и щедър човек. Да имам много дарби и възможности, които да развивам и градя. Исками се да бъда всичко, да постигна недостижимото.
Аз можех всичко. Бях достатъчно добър, съвестен и искрен човек. Имах много дарби, които можех да развивам. . Можех да бъда всичко, можех да постигна много, можех да имам всичко.
Иска ми се да можех всичко. Да съм добър, искрен, съвестен, почтен и и щедър човек. Да имам много възможности и дарби, които да градя, развивам и усъвършенствам. Иска ми се да можех да бъда всичко, да можех да постигна много, да можех да имам всичко.
Не мога нищо. Не съм добър, искрен или почтен човек. Нямам възможности и никакви таланти, които да развивам. Не мога да бъда никой, не мога да постигна нищо, не мога да имам всичко.
Ако можех всичко, ако бях добър, искрен и щедър човек, ако имах възможности и дарби, които да развивам и усъвършенствам, ако имах всичко, ако можех да бъда всичко, ако можех да постигна всичко, тогава....нямаше да съм щастлива, нямаше да съм такава каквото съм. Защото аз съм една от многото точки върху празно платно. Не платното прави картината едно цяло, а всички малки точици пръснати по него.
събота, 11 юли 2009 г.
Птица в клетка
Не беше голяма, не беше красива...всъщност си беше обикновена метална клетка с тънки метални решетки. Птицата бе малка, с ярко прошарени криле, не бе грациозна като лебед или красива като паун.
А стаята, стаята бе голяма, просторна с големи прозорци гледащи небето. И птицата гледаше небето, всеки ден, непрестанно.... Преди тя нямаше дом, бе свободна да отиде навсякъде. Не й липсваше нищо, защото нямаше какво да й липсва.
Не, птицата не бе тъжна, тя не гледаше небето, защото бе тъжна. Макар и в клетка, птицата знаеше че където и да отиде, колкото и дълго да лети, ще има място където да се върне. Защото колкото и невероятно да звучи клетката се бе превърнала в нейн дом. И макар затворена между тези тънки метални решетки птицата бе щаслива.
А стаята, стаята бе голяма, просторна с големи прозорци гледащи небето. И птицата гледаше небето, всеки ден, непрестанно.... Преди тя нямаше дом, бе свободна да отиде навсякъде. Не й липсваше нищо, защото нямаше какво да й липсва.
Не, птицата не бе тъжна, тя не гледаше небето, защото бе тъжна. Макар и в клетка, птицата знаеше че където и да отиде, колкото и дълго да лети, ще има място където да се върне. Защото колкото и невероятно да звучи клетката се бе превърнала в нейн дом. И макар затворена между тези тънки метални решетки птицата бе щаслива.
неделя, 21 юни 2009 г.
Shout it out
So.... I' ve never really written in English, I'm learning it from about 4 years....Why in english all of a sudden? Duh... because I want to....no actually beside that in english sounds more distant...
So, this idea came when I was looking up on deviantart, but since I'm not much of a painter i'll just write it down. Here are the things I want so shout out....
1. I love pancakes (thats kinda dump actually)
2. I like bein' alone, but I hate being left-out
3. I'm not afraid of the dark, or from the spooky pleace under the bed... actually sometimes when I'm depressed I lay down and tend to look around the dark
4. People think I serious, but most of the time I'm just shy and I don't have much confidence (seriously -_-)
5. I love the sky, I adore every cloud, every line...
6. I also like japanese stuff, like manga, anime, the language, shinto, culture.....well everything
7. I enjoy drawing, I know I'm not that good but I really want to learn ( I get depressed when I can"t draw something). I love to sing, I want to keep learing the piano, I want to lern the guitar
8.When I think about the stuff I want to do my chest starts to hurt
9. Most of the time I don't exacly know what I want to do. There are things I want to do and when I think about them hard in the end I don"t do them... and yeah I regret
10. Deep down I want to believe that out there.....there is someone like me.... and i want to find him ( yeah take note on the "him") -_-
11.The rain makes me sad and nostalgic for some reason
12. I hate crowded places, I'm bad with boys, I'm afraid of tunders ( ever since the bombing near my home I panick when I see lightning)
13. I'm afraid that noone will remember me.
14. Secretly I'm very romantic and most of the time get envoius of my sister's relantionships, or even of my friends
15. I'm 16 and have zero experience with love ( I don't really think I had to say that but... nevermind)
16. When I'm mad I hurt my closest people ( and I'm very sorry about that)
17. I hate the summer, but I love the sea... I hate the winter, but I love the snow
18. If i have to choose how to day I would like to drown or die seein' the sky
19. I make up characters or stories based on my favorite things ( like some anime, manga, vampires, mitologi and so on...), but I have them only in my mind because I lack the skill to write or draw
20. I don't like to wear makeup.
21. Actually I have many girly clothes, but I get embarrassed when I wear them so I try not to
събота, 31 януари 2009 г.
Приказка за една странна мечта
Имало едно време едно момиче, не било принцеса, не било богато. Нямало златни къдрици и сини очи, а вечно стръчаща къдрава коса, с много лунички и обикновенни кафеви очи. Момичето било родено през зимата, момичето мразело зимата, но обичало снега. Обичало снега прекалено много, прекалено силно. И момичето имало мечта, странна мечта. Един ден мечтата му се сбъднала и то се почувствало щастливо за пръв и последен път в живота си...
" Винаги ми е било студено, мразя студа...но винаги ми е било студено."
Момичето имало семейство, с вечнозает баща и тъжна майка. Но те обичали момичето. И то ги обичало, но винаги било самотно, винаги му било студено. И един ден студът си отишъл...
"Колко е топло, колко е приятно...нека, нека остане винаги така."
И завалял сняг, бял и чист и падал на земята, засипвал момичето, стопявал се върху лицето й, върху бузите й... и снегът ставал червен, невероятно червен , толкова топло и невероятно червено...
" Искам да гледам снега, просто да лежа и да го гледам как пада, толкова краткокраен и вечен. Това е мечтата ми. Искам, искам да умра в снега..."
Момичето не знаело как да живее, затова поне искало да знае как ще умре.. Там в онзи бял сняг, който го засипвал и скривал, който го милвал и се разтапял по бузите й...
И върху посивелите му устни разцъфтяла усмивка. Защото чак сега, момичето разбрало че никога, никога не е било самотно... и било щастливо, за пръв и последен път в живота си...
" Каква ирония, научих се да живея...едва когато умрях"
А снегът, снегът падал и засипвал света, засипвал тъгата и гонел самотата, снегът падал и засипвал света, а там някъде едно момиче се усмихвало. За пръв и последен път в живота си...
четвъртък, 29 януари 2009 г.
Soul
Кое е най ценното ти притежание?
Какво се страхуваш да не изгубиш?
Какво толкова често губиш и преоткриваш?
Кое е единственото, което ти принадлежи?
Просто е, крехко е, малко е, самотно е, неразбрано е, щастливо е...и е твое. И винаги е там. Вътре в теб, скрито под дебелите пластове мечти, копнежи и надежди.
Но какво е?
Сърцето ти? Не, то може да бъде откраднато, може да бъде разбито и никога поправено
Свободата ти? Не, тя може да ти бъде отнета, с окови или невидим решетки, със сладки думи и горчиви лъжи.
Животът ти? Не, той също може да ти бъде отнет, насилствено или с примирение.
Това...което винаги ще остане твое, това което всички искат да ти отнемат, това което всички се оптиват да спасят....е душата ти. Твоята най чиста и искренна същност, защото под дебелите пластове копнежи, надежди и мечти, под фалшивите усмивки, забравени обещания и избелели очаквания се крие точно тя, твоята същност, твоята душа, твоето позахабено и увехтяло Аз.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
